Шопска фолклорна област
Шопска област включва западната част от Средногорието (Софийското поле и Витоша) и Краище. Софийското поле и Витоша, толкова различни като форми на релефа, не могат да бъдат разделени, както и вулканът Визувий не може да бъде отделен от областта Кампания. И наистина откъде може да се обхване с един поглед Софийското поле, ако не от върховете на Витоша! А самата Витоша е най-внушителна, гледана от Софийското поле.
За тях Иван Вазов в своя пътепис “Софийската долина” пише: “…Тя се вижда цяла, като на длан от гърба на Витоша…А тая гледка е хубава и величествена…” При хубаво време пред очите на наблюдателя се разкрива такава панорама, каквато само природата може да подреди. На всички посоки се простира поредица от разнообразни по форма, очертания и багри планинни, заобиколили Софийското поле.
Витоша дава печата на грандиозност и сила, на красотата на цялото Софийско поле. Тя е разнообразна и привлекателна през всички сезони. Нейната зелена смарагдова мантия блести под пролетното слънце. Сред нея като сребърна ивица се откроява Боянският водопад. До късно лято белее снежната пряспа под Резньовете. В ясни и слънчеви зимни дни Витоша свети невинно бяла на фона на синьото небе. Насред тази красота са скътани шопските къщи. Такива могат да се нарекат жилищните постройкои на населението в Софийска област и на запад и на север от нея, т.е. в западните и северните склонове на Стара планина, около Витоша и на запад към Трънско и Кюстендилско, изобщо в района на населението, наричано шопи. Тази къща е почти винаги паянтова, като стените са изградени с плетина и са измазани отвътре и отвън с глина. Четиристрешният покрив до началото на ХХ в. е предимно сламен, а в старопланинските места покрит с каменни плочи. По-късно почти в редом керемидите изместват сламата и плочите.
Запазени са и много възрожденски къщи. В Самоков се появява една своеобразна линия на творческо търсене при художествената обработка на възрожденските къщи. Както е известно, Самоков е център на художествената школа. Тук израстват редица талантливи майстори на четката и длетото. Произведенията на тези майстори имат самобитен характер.
Както в цялата страна, така и шопско повечето обичаи са през пролетта. Такива са обичаите Йеремия и Благовец. Изпълняват се за здраве и предпазвне от змии. Видно място в българската народна култура заема фолклорът на шопите. Може би най-комплектно е песенното творчество в тази група. Най-добре запазени юнашки епически песни у българите има в шопската група. И до днес песните от кралимарковския цикъл с всичките му мотиви, както и много други в този стил исторически песни около заробването на България, се изпълняват в Шопския край. Епическата традиция е с забележителни старинни особености както в стилистично и тематично отношение,така и в изпълнението им.
Хората и ръчениците им, сравнени с изпълнението у другите групи, се отличават с повишена бързина и енергичност. Тази енергичност се вижда и в обичая у мъжете-играчи да я изразяват с думи, звукове или срички в разни моменти на играта – “ха сега”, “дзидзай, нане”, “дръж се, земьо” и др.
Шопската женска носия е сукманена за почти всички райони с изключение на кюстендилския, където е саичена.Сътои се от :бяла, везана риза;тъмно син или черен вълнен сукман.В Граовско сукманът е черен – наречен литак.Върху сукмана на кръста вповечето места се опасва тъкан – колан наречен тканица или червен пояс.
Мъжката носия е била предимно белодрешна.Сега тя се е запазила предимно в Софийски, Граовски, Гоцеделчевски район.Състои се от: бяла риза; тесни, бели и вълненибеневреци;и менте с различни наименования.