Карстов комплекс Драгоманско Блато

ВЛАЖНА ЗОНА С МЕЖДУНАРОДНО ЗНАЧЕНИЕ

Площ: 14 967 ха Географски координати: 42º 56’ с. ш. 23º 01’ и. д. В списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение от: 11.02.2011 г. Географско положение и описание: Комплексът е разположен в административните граници на област София и попада в границите на три общини: община Драгоман, Сливница и Костинброд. Включва едни от последните опазени в България карстови блата, като е единствен за България и рядък за Балканския полуостров. Карстовият комплекс се простира 20  км южно от планината “Чепън”, която е част от Западна Стара планина. Най-високата точка на комплекса е връх “Петровски кръст”, с 1206  м  н.в. Това е най-голямата по площ влажна зона с международно значение за страната. Влажната зона е местообитание на редица редки и защитени растителни и животински видове.

Влажната зона попада изцяло в границите на защитена зона (Натура 2000 място) “Драгоман”, с код  BG0000322, за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и частично в защитена зона “Раяновци”, с код BG0002001, за опазване на дивите птици.

БИО РАЗНОБРАЗИЕ

В комплекса са описани 256 вида птици, представляващи 61% от орнитофауната на страната, 9 вида земноводни, 11 вида влечуги, 43 вида бозайници и 180 вида висши растения, като повечето от тях са ендемични видове за страната и Балканския полуостров. Комплексът е важно местообитание и за редица видове пеперуди и водни кончета, с европейско и световно значение.

ФЛОРА

Установени са 237 вида, от които около 130 гнездят в блатото и отглеждат поколенията си тук. Тук гнездят световно застрашени видове като белооката потапница и ливадният дърдавец,  малък и голям воден бик, лятно бърне, зеленоглава патица, сива птица, кафявоглаво потапниче, голям гмурец и други. През 2007 година се формира изцяло нова колония от бели, сиви и ръждиви чапли, и сивият жерав. Бозайниците в района на блатото са представени от 23 вида. От голям интерес са застрашените лешников сънливец, горски сънливец, оризищна мишка и видра. Влечугите са 10 вида, от които най-срещани са обикновена блатна костенурка – световно защитен вид и жълтоухата водна змия. Земноводните са 9 вида, от който 7 вида жаби. Сред редките популации са тези на малкия тритон, балканския гребенест тритон и обикновената чесновица. Последната е рядък вид, а блатото е най-високото ѝ находище в страната. Жабата дървесница е световно защитен вид. Рибите са представени от сребристата каракуда. От паяците най-интересен е водният паяк – Arguroneta aquatica. От животните в блатото 188 вида са строго защитени, а в Червената книга на България са включени 43 вида – 30 застрашени, 11 редки и 2 изчезнали.

ФАУНА

Драгоманското блато попада в Европейската широколистна горска област. Блатото приютява значителен брой растителни видове. Установени са 138 вида от 37 семейства. Преобладаващите растителни съобщества са
хидрофилните, хигрофилните, мезофилните и рудералните. Някои видове като обикновената мехурка (насекомоядно растение), блатната перуника, жълтата какичка, бялата водна роза, потопеният роголистник, хипорисът, блестящият ръждавец, орхидеите, прешленолистният надводник (за него блатото е едно от седемте находища в страната), шахматовидната ведрица (изключително рядък вид), ниската теменуга  (считана до скоро за
изчезнала в България), представляват голям интерес за природозащитниците. Те са редки и ендемични видове, включени са в Червената книга на България.