Село Несла


1509807_447878375390087_8341137877104636038_n

Село Несла

Положение-Селото се намира при устието на р.Калугерица, десен приток на Бурелска река.Главната му част лежи в долния край на долината на река Калугерица от двете страни на последната, но се продължава както нагоре така и надолу на десния бряг на Бурелска река, а с двете малки махали се прехвърля и на нейния ляв бряг. На последния  срещу  устието на рeка Калугерица се намира Янкова махала, а под нея Циганкина махала. Последната е разположена по пътя, който води от село Неделище по левия бряг на реката като заема склоновене на плитък дол.Селото изобщо се придържа към долнището на долинските склонове. Само в западната му  част,именно под устието на р.Калугерица, дето долинското дъно е разширено някои къщи лежат и в последното близо до реката.Край реката под Съмпурова махала има една чешма, а в Мадина махала ,която се намира в западния край на селото-един бунар.Един бунар има също и в Циганкина махала.В Пеина махала,която се намира край р. Калугерица пият повече от  последната.

Селското землище се простира от двете страни на Бурелска река между рида Неделя и хълма Градище.Месностите с ниви,ливади,пасища и гори в селското землище носят следните имена: Дзука,Црешня,Мирутица, Дуб, Петров кръст, Преслоп, Цървена нива,Котарица,Сланопаджа,Шумово търне и мн. др.Несла е едно от най-старите Бурелски села ,за основаването на което не се знае нищо.В кърджалииско време то пострадало:било палено от кърджаийте, а населението му се криело из горите.Преди 80 години то било пръснато на малки махали ,но преди 60години турците го събрали  на куб на сегашното му място.На последното преди събирането е имало само 4 къщи-2 от Каракашеви и 2 от Пеинци.Веднага след Освобождението Циганкини преминали пак обратно на поятата си отвъд реката и основали сегашната отделена от селото махала.В Несла има само два рода,който са дошли от друго село ,и то доста отдавна.Нови заселници в него няма.Южно от селото се намира Жидовъчки гроб.Разправят че жидовеца  пасъл говеда при Пирот ,а вечер се прибирал в София,но веднъж се утрепал на място ,дето се сочи гробът му.На това място сега има 2 забити каменни стълби от по 1м височина. До него са разкрити останки от зидове на дълга сграда градени от пясъчни камъни с бял хоросан.В нея са намерени базиса от колони.Подът е бил покрит с тухли,които жителите на селото разграбили.Нарича се „Бабино Станино църквище”,на името на бабата на,която се присънвало турска църква,и по чиито почин било разчистено.

Извадки от книгата”Бурел” издадена през 1923г. От д-р Крум Дончилов.