Посетителски център с. Несла


Nesla

nesla

19386_881192448593827_2472186334945176598_n

Информация за село Несла….Несла е село в Западна България, което се намира в Община Драгоман, Софийска област. Отстои на 57 км северозападно от столицата София, на 14 км западно от Драгоман и само на 2 км от границата с Република Сърбия. Несла граничи със следните села: Вишан (на север),Владиславци (на изток), Неделище и Круша (на юг) и на запад с разделеното от границата (спрямо Ньойския договор от 1919 г.) Долна Невля.
Село Несла принадлежи на историко-географската област Бурел. Разположено е в долина на двата бряга на малката река Габерска (Бурелска река), при устието на нейния десен приток – р. Калугерица. Средната надморска височина на селището е 558 м. Селското землище, заемащо площ от 6,992 km², се простира от двете страни на Бурелска река, между рида Неделя и хълма Градище.
Намиращите се северно от реката ридове с карстов произход и стръмни склонове, спускащи се на юг, придават особена живописност на местния пейзаж.
Днес Несла е едно от многолюдните бурелски села, населението му към 2013 г. е около 90 души.
Мястото на днешното село е обитавано от още от най-дълбока древност. Доказателство за това е разкритото праисторическо селище в северното подножие на възвишението Градище. Там са намирани фрагменти битова керамика, датирани от известния български археолог д-р Иван Велков към новокаменната епоха (6 – 4 хил. пр. Хр.). В селското землище са разкрити и останки от траките, живели по тези места в един не малък отрязък от време.
Свидетелство, че тук е имало поселищен живот и през късната античност (IV-VI в.), са руините нараннохристиянската църква в м. “Песковица”, в близост до оброчището “Св. Павел”.
Вероятно от същия период е и крепостта „Градище”, разположена върху естествено защитено възвишение, което се намира северозападно от селото, на левия бряг на р. Габерска. В миналото на посоченото място са били запазени крепостни стени с височина до 1,5 м. Градежът им е бил от дялани и ломени камъни и големи добре изпечени тухли, споени с бял хоросан. Величавите му размери свидетелстват за значимостта му в района. Смята се, че този исторически обект е най-големият в покрайнината. За жалост, днес от него не е останало много нещо, а над земята няма почти никакви видими следи. През годините иманяри и местни селяни безпрепятствено са използвали зидовете на старината за строителен материал, като по този начин е била съвсем разрушена, преди да бъде заснета и проучена от археолози.
Днешното село вероятно е възникнало, както и други селища в Бурел, покрай турските чифлици през XVIII-XIX век. Образуванрто му може да се свърже и с минавалия през турското робство път по поречието на р. Бурелска, който е водел от София към Пирот. Понякога по него са минавали и конски кервани, за да избегнат “дервента” (прохода) преди Калотина (Диагоналния път). От този път, по Новоселска река (през с. Круша), се е отбивал друг път – за Граово и Знеполе. Последният е бил много оживен – ежедневно по него са минавали по стотина товарни коне, които носели стоки (предимно тютюн и памук) от долината на р. Струма към Пирот и Ниш. Потвърждение за гореописаното ни дават и местните легенди, според една от които, основаването на Несла е станало по следния начин:
“На времето един турчин минавал по пътя за с. Долна Невля, където имал земя. Неочаквано обаче конят му се подплашил, турчинът паднал на земята и умрел. Погребали го на същото место, където сега са селските гробища – неговият гроб всъщност е първият. Преди това гробищата се намирали в местността “Падина”, над оброка “Св. Димитър”. Сега на това место личат струпани на купчини камъни (вероятно от почистването на ливадите). През старото гробище е минавал път, изсечен в скалата и с частично запазена настилка (вероятно римски). Той води към м. “Падина”, където е било старото село.”
Друга легенда разказва, че „турчинът, който владеел земите покрай реката, започнал да ги дава под аренда на българите срещу десятък от добива. Така, постепенно те се заселили на сегашното място. Разказва се, че същото се случило и в с. Невля, където земите били дадени под аренда на селяните от с. Круша.”
Народните предания, макар и да не са съвсем правдоподобни и исторически оправдани, днес представляват един от основните източници на сведения за по-отколешното минало на селището. От спомени на стари хора се знае, че през кърджалийско време (края на XVIII – началото на XIX в.) Несла е било на неколко пъти опожарявано, а жителите му се криели из горите. В средата на XIX в. селото било пръснато на махали и брояло общо 16 къщи. Малко преди Освобождението то било събрано на едно място (днешното), където преди това имало само 4 къщи. За разлика от другите бурелски села, при разрастването на селището на са участвали много заселници отвън.
По данни от първото преброяване на населението в България, през 1880 г. в с. Несла са живеели 297 жители. Най-многолюдно то е било през 1934 г. с 559 жители.
В миналото християнските традиции и обичаи са били дълбоко застъпени в живота и бита на местните хора. Свидетелство за това ни дава поддържаната тук оброчна практика, така добре разпространена из Бурел. До наши дни в Несла са запазени шест оброка:
1. Оброк “Св. Троица” – намира се на около 1,5 км югозападно от центъра на селото, в м. “Грозданови пояти”. Каменният кръст е счупен напречно, запазена е само горната му половина. Поддържа се от фамилията Маринкови.
2. Оброк “Св. Павел” – намира се на 500 м югозападно от центъра на селото, в близост до развалините на раннохристиянска църква, която се намира в м. “Песковица”. Днес до оброка се строи нова църква “Св. Св. Петър и Павел”.
3. Оброк “Св. Богородица” (Малка) – намира се на 500 м югозападно от центъра на селото, в м. “Песковица”. Оброчното място е старо, но кръстът е сложен през 1971 г. Поддържа се от фамилията Янкови.
4. Оброк “Св. Илия” – намира се на 50 м северозападно от центъра на селото. Кръстът е счупен на парчета. Поддържа се от фамилията Янкови.
5. Оброк “Св. Димитър” – намира се под старите селски гробища, в м. “Гумнище”. Поддържа се от фамилията Нончини.
6. Оброк “Св. Георги” (Джурджовски кръст) – на 100 м североизточно от центъра на селото, до Кежина махала. Поддържа се от цялото село.
Днес голямо богатство за селото е новостроящият се храм “Св. Св. апостоли Петър и Павел”. Строежът е започнат след като местни жители видели сияние под формата на кръст, над оброчището “Св. Павел”. Друго чудо е “събудилото” се изворче в двора на църквата. Водата му, която тече едвам-едвам лекува много болести. Слепи проглеждат, бездетни булки зачеват, а безработни намират работа.