Чепън планина – редки растения


Чепън планина – редки растения:
– Урумово лале,
– Сръбско звънче,
– Вилмотианов клин,
– Нисък бадем.

Урумово лале

Tulipa urumoffii Hayek
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B2ab(ii,iv,v)]. IUCN(V), ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто луковично растение. Луковицата овално конична, обвита с канеленокафяви люспи, от вътрешната страна влакнести. Стъблото голо, високо 15–45 cm. Листата 3, рядко 5, синкавозелени, по ръба вълновидни, с къси хрущялни зъбчета, долните продълговато-, горните линейноланцетни, по-къси от цветоносния стрък. Околоцветникът звънесто коничен; околоцветните листчета почти еднакви, обратнояйцевидни, жълти, рядко червени, без петно. Тичинковите дръжки и прашниците жълти. Плодът яйцевидна кутийка. Цв. IV–V, пл. VI–VІІ. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава сухи каменисти места на варовита скална основа. Среща се в тревисти съобщества и разредени храсталаци с ограничен брой находища. Образува фрагментирани популации с много добра численост.
Разпространение в България. Североизточна България, Стара планина (Изт.), Софийски район, Знеполски район, Тунджанска хълмиста равнина; от 100 до 1000 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Деградация на хабитата в резултат на разработване на каменни кариери, бране за букети, събиране на луковици за засаждане в градини или с търговска цел, паша.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Някои от находищата на вида се намират на територията на природен парк „Сините камъни“, резерватите „Патлейна“ край Преслав и „Острица“ на Голо бърдо, защитените местности „Урумово лале“ (с. Пайдушко, община Търговище), „Марашка кория“ (с. Мараш, община Шумен), природна забележителност „Лаликото“, западно от с. Венец и природна забележителност в землището на с. Чернево, община Суворово. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Информационни кампании за консервационната значимост на вида с цел ограничаване на брането за букети и пренасяне на луковици; охрана в периода на цъфтеж.

Урумово лале

Литература: Китанов, 1964; Делипавлов, 1984; Velchev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева

Сръбско звънче (Edraianthus serbicus)

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Вилмотианов клин

Astragalus wilmottianus Stoj.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно туфесто тревисто растение. Стъблата скъсени, разклонени. Листата нечифтоперести с 4–6 двойки четинестовлакнести листчета. Цветовете в малоцветни сбити гроздовидни съцветия, почти приседнали. Чашката дълга около 1 cm. Венчето розово, много рядко бяло, дълго 15–30 mm. Плодът яйцевиден подут боб. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Отворени тревни и храстови съобщества по сухи каменисти варовити места върху плитки канелени горски почви. Популациите са малочислени.
Разпространение в България. Софийски район (с. Понор), Знеполски район (Земенска планина, Голо бърдо, Чепън, Сливнишко); при 600–900 m н. в. Част от находищата (Сливнишко, Голо бърдо) не са потвърждавани през последните години.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Сърбия, Р. Македония). Основната част от популациите се намират на българска територия.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, утъпкването и замърсяването на местообитанията в известните находища, залесяването и опожаряването.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Установяване на състоянието на популациите в непотвърдените находища. Поддържане и опазване на местообитанията на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите и обявяване на находището на Чепън планина за защитена природна територия.

Литература: Бондев, Кузманов, 1963; Ганчев, 1963; Станев, 1984; Stojanoff & Stefanoff, 1921; Stojanoff, 1926.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев

Вилмотианов клин

Нисък бадем – Amygdalus nana L.

Бадемът е нисък храст с височина 1 – 1,5 м.
Листата са прости, ланцетовидни до продълговатоелипсовидни с клиновидна основа, назъбени по перваза, отгоре лъскавотъмнозелени, а отдолу – светлозелени, дълги 5 – 6 см и широки до 2 см. Върху удължени те клонки са разположени последователно, а върху скъсените – в снопчета.
Цветовете са двуполови, бели или розови, единично разположени или в групи, появяващи се едновременно или малко преди разлистването. Плодът е елипсовидна, набраздена костилка, дълга до 3,5 см, с месест зеленикавожълт окосмен околоплодник. Семето е горчиво.
Този вид е разпространен в Европа, Средна Азия, Кавказ и Западен Сибир. У нас расте върху сухи, каменисти и варовити терени в равнините и планините до 1100 м н.в.
Семената на ниския бадем се използват в медицината.
Заради по-ценните си вкусни семена, съдържащи до 70 % мазнини, ензими, гликозида амигдалин, у нас се култивира обикновеният бадем – Amygdalus communis. Плодовете му намират приложение в сладкарството, фармацевтичната и парфюмерийната промишленост.

НИСЪК БАДЕМ